Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Франсоаз Куарез е родена в градчето Кажарк в Южна Франция на 21 юни 1935 г. в семейство на богат производител и светска лъвица. Малката не наследява нито майчината красота, нито бащиното благоразумие. Тя е своенравна и самостоятелна. В стаята си пише до разсъмване, с което нейната майка така и не може да се примири: "Тя дори не се старае да е особено привлекателна." Получава традиционно за буржоазна Франция образование в католически колеж, а след завършването му постъпва във филологическия факултет на Сорбоната. В университета не се задържа дълго. Завършва първата изпитна сесия и се отписва. Краткото горещо лято в Париж прекарва в писане. През есента се появява "Добър ден, тъга".
Дебютантката сама го отнася на известния парижки издател Рене Жюйар. В последния момент Франсоаз се уплашва и го подписва с псевдоним, който заимства от любимия си Пруст. В едно от произведенията му има принцеса Босон дьо Саган.
Преуспяващият издател веднага предусеща успеха на книгата от неизвестен автор и на следващата сутрин определя среща на Франсоаз. Когато в кабинета му влиза слабичко момиче с остър нос, той е разочарован.
Подозира я в плагиатство
Според него романът, пронизан от страст и еротика, не може да бъде написан от тази млада особа, при това ненавършила пълнолетие. "Признайте честно, госпожице, кой е истинският автор!" - съвсем меко и бащински я моли той. Франсоаз смутено слага на бюрото четирите тетрадки с чернови, които за всеки случай е взела със себе си.
След излизането на книгата във Франция се разразява скандал. В романа на младата писателка за пръв път във френската проза почти на 50 страници е описано как младо момиче практически пред очите на баща си върти любов. За порядъчна католическа държава това е шок.
"Добър ден, тъга" става световен бестселър. Става емблематичен за времето си предвестник на
епохата на свободните нрави
Страната е обхваната от истинска саганомания. Младата писателка е обявена за пророк, преследват я тълпи от фенове, списанията се надпреварват да я снимат за кориците си, вестниците бълват огромни интервюта с нея, на всяка крачка е засичана от папараци.
19-годишната французойка получава нечуван за онези времена хонорар - 100 млн. франка (около $100 000) и не знаейки какво да прави с тях, иска съвет от баща си. "Никога не съм държал в ръцете си такава сума. Трябва да ги похарчиш колкото е възможно по-бързо. На твоята възраст парите не носят щастие", отсича преуспелият бизнесмен.
Франсоаз, която никога не е била послушна, този път се вслушва в словата му. Пръска безразборно пачките за дизайнерски дрехи, почива в модни курорти, черпи приятели в най-елитните ресторанти на Париж. Става редовна посетителка на казината. Само за една нощ профуква 8 млн. тогавашни франка на зеленото сукно. На следващия ден за тези пари купува огромна старинна къща, в която е живяла Сара Бернар - нейният кумир. По-късно й посвещава една от книгите си.
Скоро след излизането на романа издателят й организира голямо рекламно турне от Ерусалим до Ню Йорк, в което младата дама е съпроводена от личния си фотограф - атлетичния красавец Филип Шарпантие. Той е и
първият й любовник
С него Франсоаз се превръща в млада жена, престава да се лигави и дори се опитва да готви за любимия си. Но щастието й не трае дълго. Само седмица след турнето Филип я зарязва заради друга. Разочарованието е огромно и за да се успокои, тя си купува спортен "Ягуар", с който лети из Париж с огромна скорост.
Една вечер, добре подпийнала, 22-годишната звезда сяда зад волана и губи управление. Свръхмощната кола излита с огромна скорост от платното. Закарват писателката в клинична смърт. В болницата буквално събират парчетата от нея.
На свиждания започва да идва големият парижки издател Ги Шелер. Часове наред седи до леглото на опакованата в гипс търсачка на силни усещания. И накрая й предлага ръката и сърцето си. Франсоаз приема.
"Срещата ни с Шелер приличаше на звуци на виолончело, звучащо на заден план в живота ми", разказва тя. Защото по това време пред нея стоят по-сериозни задачи. Читатели, издатели и критици с нетърпение чакат новия й роман. Франсоаз е наясно, че не може да лежи на стари лаври, иначе ще я обявят за еднодневка. Но романът зацикля. Опитва се да предаде реалните си преживявания, а излиза нещо натруфено и фалшиво. Започва да се напива всяка вечер, взема наркотици, към които се пристрастява след катастрофата. В този момент мъжът й поема нещата в свои ръце и започва да й дава съвети. "На хората им е нужна мечта, а не твоят личен опит." И се оказва прав. Излиза "Самотна усмивка", който критиците обявяват за шедьовър, в него има дълбочина и мъдрост, които липсват в първия й роман. Издателите наричат Франсоаз Саган "тиражно чудовище", а търсенето на книгите й надминава предлагането.
В същото време семейният й живот се разпада. Веднъж тя се прибира вкъщи и сварва съпруга си да чете вестник на дивана в хола. Тривиалната сцена я поразява.
Събира си куфарите и излиза
без обяснения. "Знаех, че моето тръгване няма да огорчи мъжа ми. Ако беше обратното, нямам представа как бих постъпила", си признава след години тя.
След време Франсоаз прави още един опит да постигне семейно щастие - омъжва се за американския скулптор Боб Уестхоф. Дотолкова сериозно гледа на нещата, че дори ражда сина си Дени. Ролята на съпруга и майка обаче не й допада. Вторият й брак също приключва бързо. "Седем години преживях в атмосфера на задушаваща скука и досадни закуски. Семейният живот не е нищо друго освен макарони на фурна. А това блюдо не се сервира в моята кухня", заявява Саган на съпруга си.
Апартаментът й се превръща в най-известния литературен салон на Париж, започва отново да пие и да залага на рулетка и с огромни тълпи обикаля модните курорти. "Кога успява да работи?", чудят се всички.