Така трагично било определено да завърши своя живот цар Самуил, един от най-видните господари през първото (Българско) царство. В течение на 45 години (969-1014) той стоял начело на българската държава: 28 години като ръководител на нейните държавно-административни работи и 17 като цар на българския народ, и водил непрекъсната и тежка борба с византийския император за отстояване и запазване независимостта на своя народ с такава енергия, че дори враговете му го характеризирали като човек войнствен, който служил с беззаветна обич и неотменима преданост на отечество и народ и високо ценил най-висшето благо за всеки народ - политическата свобода, та поради това не можал да понесе страданията на ония 14 хиляди свои нещастни войници: в тях предвиждал бъдещите мъки на целия български народ. Главното значение на цар Самуила в нашата история се заключава не само в това, че той отстоявал независимостта на българите и продължил съществуването на българската държава още близо половина век, но още и в това, че в тия 45 години, през които той ръководил съдбините на българския народ, сполучил чрез своята многогодишна и упорита борба с Василия II да възпита и развие своя народ в духа на свободата, като се противопоставил на чуждото разрушаващо влияние, и да вдъхне в него силна омраза към безпощадната и жестока завоевателка на България - Византия, към всичко византийско - една заслуга, на която не малко се дължи несъмнено запазването народността на българския народ през времето на тежкото византийско владичество. (Васил Златарски)

Ключови думи: Седмица на Димитър Талев