Дъщерите на стихотворението

Стихотворението е кръг.
Откъдето тръгнеш, там се и връщаш,
но някак се оказваш по-нависоко.

Стихотворението има архитектура.
Тя е уникална. Ако не я уловиш, губиш част от смисъла.

Стихотворението има пластове -
за мен то е баница с мед и сирене. Аз го обичам така.

Стихотворението е надежда.
Това не го забравяй.

Стихотворението е обич.
И ухае на теб.

Винаги.