Войната не е с лице на жена. Последните свидетели

Автор: Светлана Алексиевич

Коментари: 4

Издател Парадокс
Преводач Боян Станков
Брой страници 656
Година на издаване 2017
Корици меки
Език български
Тегло 575 грама
Размери 14x21
ISBN 9789545532221
Баркод 9789545532221
Категории Есеистика и публицистика. Световна, Философска проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 25.00 лв.

Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носител на Нобелова награда за литература за 2015г.
Отличието се присъжда за „полифоничните творби, които са паметник на страданието и куража в наше време“.
Наричат я „археоложка на комунизма“ и „морална памет на сриналата се съветска империя“.
След огромния успех на „Време секънд хенд“ издателство „Парадокс“ представя първите две произведения
на Светлана Алексиевич, събрани в настоящия том.

"Войната не е с лице на жена“ (1983)

На фронтовете на Великата отечествена война в съветската армия, в партизанските отряди и в нелегалната съпротива воюват повече от 1 милион жени. Те са на възраст между 15 и 30 години и са не само милосърдни сестри и лекари, както е било дотогава. Овладяват всички военни специалности – летци, танкисти, автоматчици, снайперисти, картечари… Жените вече не само спасяват – те убиват! В първата книга от цикъла за Великата утопия фронтовачките разказват за онази война, за която мъжете не са ни разказвали.Вместо за подвизи, за движение на фронтовете и за военачалници, жените говорят за съвсем друго… За това колко е страшно да убиеш първия път… или да се върнеш след сражението на бойното поле. Сред телата – всички толкова млади – на мъртви и ранени, разпиляни като картофи. И да жалиш за всички – и за немците, и за своите, руските войници. За жените от фронта войната не свършва с Деня на победата. За тях кошмарът продължава и в мирно време. Крият военните си книжки, ордените си, раните – физически и душевни. Защото трябва отново да се научат да се усмихват, да ходят на високи токчета, да се омъжат. А мъжете лесно забравят своите бойни другари-жени. И с това им отнемат Победата, не я поделят с тях.

„Последните свидетели“ (1985)

Руснаци, белоруси, украинци, евреи, татари, латвийци, цигани, казахи, узбеки, арменци, таджики…
Милиони съветски деца загиват по време на Великата отечествено война. Затова и те трябва да говорят!
Не само политиците, военните, историците… А най-безпомощните, но и най-безпристрастните участници..
В своето соло за детски глас Алексиевич събира спомените за войната на онези, които тогава са били 7-12 годишни.
Видяна през детските очи тя е още по-ужасяващо страшна.
„Първите убити… видях убит кон… След това… убита жена… Това ме учуди. Аз си представях, че на война убиват само мъже“ – разказва вече порасналият Гена Юшкевич, журналист по професия. С годините трогателната детска наивност прераства в особена историческа отговорност, в чувство за мисия: „… ние сме последните. На тази черта… До този край… Ние сме последните свидетели.
Нашето време свършва. Ние трябва да говорим… Нашите думи ще бъдат последни…“

от Администратор / дата: 28 юни 2019

Изданието е налично. Он-лайн поръчка можете да направите чрез активния бутон Купи сега.

от Мари Салваторе / дата: 27 юни 2019

Кога ще я има в наличност? Ще се пуска ли още веднъж от печатницата

от Администратор / дата: 12 юни 2019

Към настоящия момент от страна на издателството не ни е предоставена информация относно предстоящо допечатване, обвързано с конкретни срокове.

от Анелия Иванова / дата: 11 юни 2019

Ще има ли наличност от книгата скоро?

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg