Тази книга не се чете, книгата чете теб. Господинов просто си е дошъл с името. Господ здраве да му дава. Чудя се как някой може да плюе това. И на тях здраве!
Издател | Жанет-45 |
Брой страници | 360 |
Година на издаване | 2017 |
Корици | меки |
Език | български |
Тегло | 331 грама |
Размери | 13x20 |
ISBN | 9786191862986 |
Баркод | 9786191862986 |
Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Господинов е всеки и във всеки от своите „герои“, гледайки в упор века и историята през техните очи... (Георги Каприев, в. Култура)
С „Естествен роман“ и останалите си текстове Господинов създаде публика и формира вкус. „Физика на тъгата“ е 100% Георги Господинов и същевременно нещо повече. (...) Тъгата на Господинов е копнежът по изгубената цялост – цената, която сме заплатили, за да станем това, което сме. (Бойко Пенчев, в. Капитал)
Мощен авторски глас, поразително въображение, мяра и стил. (Ани Бурова, Литературен вестник)
„Физика на тъгата“ увлича, трепти, стопля, т.е предизвиква силно кинетично раздвижване на „частиците прах, от които сме направени“. Роман, който се обръща и те поглежда в лицето. И разбираш, че те е прочел. (Юлия Роне, «Аз чета»)
Убеден съм, че «Физика на тъгата» ще се превърне в бестселър. И не само у нас. Внушението му е феноменално. (Иван Теофилов, Литературното събитие на 2011, Литературен вестник)
Аз четях Георги Господинов, докато той четеше мен... Писането на Господинов е колективното ни (и не само литературно) несъзнавано. (Марин Бодаков, в. Култура)
***
Аз сме. Едно момче говори – от подземния лабиринт на Минотавъра, от мазе в
края на Войната, от приземна квартира през 1970-80-те, от старо бомбоубежище утре.
Роман за емпатията и нейното чезнене, за световната есен, за минотаврите,
заключени в нас, за възвишеното, което може да е навсякъде, за елементарните частици на тъгата и вечното време на детството, което ни предстои.
Роман с преплитащи се коридори, отклонения и стаи, който смесва минало и
настояще, мит и документ. Събира истории и животни от всеки род, прави капсули на нетрайното заради онзи, който има да идва – постапокалиптичен читател, бог или охлюв.
***
Книгата е носител на следните награди:
- Международната Награда „Ян Михалски“, 2016 г.
- Национална награда за най-добър български роман, 2013
- Национална награда за литература „Христо Г. Данов“, 2012
- Наградата на Столична община за ярки постижения в областта на културата, раздел "Литература", 2012
- Награда „Цветето на Хеликон“ за най-продавана българска книга, 2012
Финалист е на 7 международни отличия в Германия, Италия и САЩ, между които приза за най-добра преводна книга в САЩ, наградата на Американския ПЕН за преводна книга, италианската Премио Стрега Еуропео, немската Брюке Берлин и др., в чийто номинации за първи път влиза български автор. Романът е обявен от италианската критика за една от трите най-важни книги, излезли през 2013 г. там. Посочван е сред най-добрите романи на годината в Швейцария, САЩ, Германия и Холандия.
Ключови думи: Книгите с най-силно начало и финал, Топ 50 за последните 10 години, Топ 30 българска художествена литература 2017, Топ 50 художествена литература 2017, Топ 200 2017
Тази книга не се чете, книгата чете теб. Господинов просто си е дошъл с името. Господ здраве да му дава. Чудя се как някой може да плюе това. И на тях здраве!
"Дадох си сметка, за пръв път с тази яснота (яснотата на януарския въздух), че онова, което остава, не са извънредните моменти, не са събитията, а тъкмо нищонеслучващото се. Време, освободено от претенцията за изключителност. Спомени за следобеди, в които нищо не се е случило. Нищо освен животът, в цялата му пълнота."
Из "Физика на тъгата"
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]