Само за напушени
Автор: Радослав Парушев
| Издател | Издателство Гигамоно |
| Брой страници | 136 |
| Година на издаване | 2017 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 147 грама |
| Размери | 12x19 |
| ISBN | 9786199076507 |
| Баркод | 9786199076507 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Новият сборник с разкази от ужасния човек и култов градски писател Радослав Парушев.
В сборника има 21 къси разказа, написани преди всичко с цел забавление на публиката и приятно прекарване на свободното време.
"Стига толкова сериозност – казва Парушев – стига толкова социално ангажирани драми, че младите хората съвсем ще престанат да четат българска литература". В книгата се засягат широк спектър от приятни, ненатоварващи и същевременно важни теми – от проблемите в еволюцията на плодните прилепи и брадавичестите свине, през особеностите на етикета в двора на Александър Македонски, до практически необяснимата фиксация на мъжката част от земното население към женските гърди.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Защо прочетох тази книга:
1. Защото след „Проект Достоевски“ не отминавам книга на Радослав Парушев, независимо че не съм сигурна дали ще ми хареса или не.
2. Защото този автор успява да съчетава несъчетаемото, в едно изречение може да употреби както хашлашко-просташки израз, така и някаква сложна възвишена метафора и при него това изглежда като част от една и съща тъкан.
3. Защото при други автори винаги се досещам какъв ще е краят на разказа, но при Парушев никога.
4. Защото той прави главни герои на разказите си човеци и същества, които познавам само от справочници.
5. Защото никога не е равен, монотонен, дисциплиниран.
6. Защото ме изненадва.
7. Защото няма излишни изречения, май че и думи.
8. Защото е абсурден по начин, който все повече пасва на действителността.
9. Защото пише, без да го интересува дали на читателите ще им хареса.
Веселина Седларска, приятел Хеликон-Сливен
Парушев пише проза от края на миналия век.
През 2001 г. печели конкурса на списание “Егоист” “Бъди писател”.
Периодично публикува разкази и журналистически материали в почти всички модни лайфстайл списания.
През 2003 г. печели конкурса за разказ “Рашко Сугарев”.
През 2004 г. заедно с Тома Марков, Стефан Иванов и Момчил Николов и с подкрепата на ИК “Жанет 45” основава артформацията “Бърза литература”. Тогава излиза и първият му сборник с разкази – “Никоганебъдинещастен”, който му носи както бърза популярност и признание в градските “ъндърграунд” среди, така и свирепите критики на по-консервативните литературни кръгове.
