Какво от мъдростта на древните са възприели модерните? Обогатено ли е познанието ни, променено ли е отношението ни към иманентните морални принципи, намерен ли е отговор на въпроса "Как да живея?", същите ли са проблемите, интригували съзнанието на най-просветените умове от миналото? Защото светът не е онзи от времето на Аристотел, Кант и Спиноза, на Ницше и Маркс… Обществото е друго, изискванията и стремежите са други…И все пак нещо от вечно тревожещото се е съхранило: останал е въпросът за житейския смисъл и за човещината, за духовното спасение.