Има няколко вида разкази с неочакван край.

Такива, които само така се наричат, но са предсказуеми и банални. Други, които искат да впечатлят с оригиналност , но никой не ги разбира (поне на автора му остава утехата, че това е сигурен белег за гениалност). И трети, които те оставят без дъх. Те обръщат перспективата надолу с главата и те карат да погледнеш на себе си и света под друг ъгъл. Именно това са историите, които се помнят.



В живота на човек има моменти, когато вдъхновението го връхлита просто така – рязко и безпричинно. Някаква невидима сила го кара да се чувства значим, щастлив и всеможещ. За съжаление, повечето хора приемат с доверие тази невидима сила и започват да творят. Някои започват да рисуват, други да пишат стихове. А трети пък се самозабравят дотам, че си въобразяват, че всичко, което правят, е правилно, уместно и дори симпатично.



Разказите на Емил Йотовски са страховити и забавни, смешни и тъжни, абсурдни и логични... Едно обаче е сигурно: те никога не са скучни. Ще се срещнете с ангели и с демони. Ще се потопите в други измерения и ще се пренесете в паралелни реалности. Ще се натъкнете на хора, които изглеждат като чудовища и чудовища, които изглеждат като хора. Ще се се сблъскате със смъртта и ще преживеете последствията от личния избор. Но най-вече: ще надзърнете в бездната на собствената си душа.

Готови ли сте? Приключението започва...