Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Джохана Басфорд e Първата дама на новото поколение арт книги. Изданията ? „Омагьосаната гора“ и „Тайната градина“ първи промениха смисъла на думите „арт терапия“, „изкуство“ и „книги за оцветяване“. Те се превърнаха във феномен на световния пазар и проправиха път за новата вълна от книги за рисуване за възрастни.

Джохана се определя като „илюстратор и страстен поклонник на мастилото, който предпочита моливи и писалки пред пикселите“. Рисува на ръка сложни и детайлни илюстрации предимно в черно и бяло. Израснала в Шотландия, където родителите ? притежават рибна ферма, деликатната художничка и днес открива вдъхновение в полудивите флора и фауна на мъгливата провинция. За творческия ? заряд допринасят любопитното й въображение и възторгът й от фантастичното.

Всяка илюстрация, която Басфорд създава, започва живота си като скица с молив. Постепенно обаче прераства в криволичеща рисунка с туш и писалка, която се разпростира на няколко листа. „Обичам усещането при допир с материалите, които използвам, обичам размазаните отпечатъци от пръсти – споделя художничката. Деликатните ? рисунки очароват и приканват да се взреш по-задълбочено в тях, за да откриеш скритите им закачки. – Старая се всяка страница сама по себе си да е мини произведение на изкуството.“

Джохана подписва договор за първата си книга „Тайната градина“ в края на 2011 г., много преди този жанр да разцъфне. „Първият тираж беше от колебливите 13 000 и бях сигурна, че майка ми ще трябва да купи голяма част от него“ – признава Басфорд.

Днес досегът с рисувателните й книги е любима форма на почивка и терапия за хора от всички възрасти – от децата, които са запленени от чудните форми, които създава Джохана, до напрегнатите им родители, които откриват нов начин да се отпуснат и да се разтоварят от стреса.

Оцветяването като форма на терапия не е новост. Още Карл Юнг предлага на пациентите си да оцветяват мандали.

ащо рисуването ни се отразява толкова добре? Обяснението всъщност е много просто – докато го правим, натоварваме различни зони от двете си мозъчни полукълба, прилагаме логика, усещане за цвят и форма. Предизвикваме твореца в себе си, но в същото време се съсредоточаваме и върху една-единствена дейност, която ни откъсва от ежедневието и обичайните тревоги.

„Харесва ми мисълта, че хората могат да се потапят в книгата, да открият нещо, което ги запленява, и да се впуснат в рисуване. Няма нужда да довършваш започнатото веднага или пък задължително да започнеш от началото към края. Дори не е необходимо да спазваш контурите – постоянно разказвам на хората, че самата аз непрекъснато излизам от очертанията“ – разказва Джохана в свое интервю. А после насърчава всеки, посегнал към книгите й, да допълни страниците им със собствени рисунки и детайли, така че да ги направи свои и да им вдъхне живот.