Имах нова любов и я рисувах с думи. Как бях забравил, че толкова отдавна ги обичам. Боготворях ги. И започнах да ги подреждам. В началото не знаех как. Но имаше кой да ми помага и да ме окуражава. Още нямах муза и ми беше ужасно трудно. Сега пък имам две. Друго е. Все едно да имаш криле и то големи. Започнах с разкази. Мъдрите казват, че това е работа за богати хора. Харчиш много сюжети. Но ми помага и друго:

– Защо, като мога да разкажа една история на пет страници, да пиша петстотин? – това са думи на великия Борхес.

– Пиши – каза ми един щедър човек, – но всеки ден.

Не ми тежи.

– Но трябва да топиш перото в кръвта на сърцето си! Това е – крещеше друг.

– Тъжни са ти историите. А ти си весел, странно? – чувах.

– Но това е водопад от думи. Не може ли по-кратко? Само с две-три, а? – и беше искрено.

– Не знам. Не те разбирам. – и казваше истината. Какво да искаш от човека? Не лъжеше.

Разбрах, че няма музика за всички. И си слушах само моята.