Игнасио Мартинес де Писон е от писателите, които знаят как да ни пречистват чрез думите. Романът представя един мъж и тринайсет разказа за неговия живот, белязан от борба за насъщния, амбиция да постигне социалния статус, който му се полага, омайване и стъпкване на женски сърца в преследване на следващото, печелене на доверие и… поредица от предателства.

Един мъж и тринайсет гледни точки за това кога и как се става доносник. Огорчен от провалите си, мъжът с името Хусто (Справедлив) започва да доносничи за онези, с които общува, и неговите думи съставят дебели досиета на прогресивно мислещи млади хора във франкистка Испания. Сътрудничеството си с полицията Хусто използва не само като източник на доход, но и като инструмент за отмъщение. Доносничейки, той се разплаща с тези, които са го пренебрегнали, като дори им приписва търсени от властите „прегрешения“. Дамгосани са негови приятели, които са му помагали, жени, влюбени в него, близки и далечни познати, на хората, които са го унижавали или са имали по-голям късмет от него.

Романът на Игнасио Мартинес де Писон „Присъдата на утрешния ден“ е сноп съдби, пресекли житейския път на Хусто Жил. Някои разкази са по-емоционални, други - по-хладни и дистанцирани, някои само поставят въпросите, на които други отговарят. Но до един са искрени и обективни. Преплитането им служи за изтъкаването на пъстрото пано от социални и нравствени дилеми, чието разрешение може да донесе единствено времето, единствено утрешният ден.

С „Присъдата на утрешния ден” писателят печели едни от най-престижните награди за литература в Испания – Наградата на критиката, „Спартак”, наградите на Арагон и Барселона за най-добра книга…

Ключови думи: Съвременна европейска проза