Как да опиша тази книга? Ще извините сантименталността ми, надявам се, но с "Къщата..." се върнах в най-хубавите си и невинни години. Припомних си радостта, екстаза, вълнението, които може да изпита човек само когато е на двайсет години, осъзнава,че е може би за първи път влюбен и също така - че може и да е за последен. Къде и как изчезват онези дни, когато морето е толкова вълшебно синьо, солената вода е с най-вкусния вкус, мъчително горещото слънце е мъчително сладостно? Къде и как изчезват времената, когато и най-дребната кавга между приятели или братя и сестри може да предизвиква разрив на сърцето и мълчание, което да цари десетилетия - дори да е глупаво, знаеш, че поне е от страст, че е имало истинска страст? Явно тези моменти вече мога - поне аз - да ги открия само по страниците на книгите. На книгите като тази. И това ми липсва, ох, как ми липсва...

