Публикувайки материалите, посветени на Семьон Франк (1877 - 1950), личността на когото не се нуждае от специално представяне тук, бихме искали да обърнем вниманието на читателя върху различни акценти от творчеството му. Ръководени сме от основната интуиция на Франк, че духовният ориентир към основата на битието и нашето собствено утвърждаване в нея е тази широта на кръгозора, при която може да бъде осмислен животът в разнообразните му аспекти.
В предлагания сборник за първи път е публикувано на български език едно сравнително непознато изследване на Франк -"Абсолютното"1, отпечатано в годишника Idealismus. Jahrbuch fur idealistischePhilosophie.Zurich,1934, B.I (като част от цикъла за абсолютното; сред статиите на R. F. Alfred Hoernle “The Absolute”, Jean Wahl “Sur L’Absolu”). Преводът тук е направен по оригиналния текст. Поместено е и едно от последните писма на Франк от преписката му с Лудвиг Бинсвангер (отпечатано в сп. Логос, 1992/3), както и отзивът на Николай Арсениев "Разкриващите се дълбини" (чието заглавие е послужило за надслов и на настоящата книга) от сборника в памет на Франк, Мюнхен, 1954.

В разработката на Ели Сярова "Онтологичният лик на философията на религията" се обсъждат онтологичните основания на философията и религията в светлината на възгледа на Семьон Франк за абсолютното. Смисълът на онтологичното доказателство и разкриваните у Франк форми на това доказателство се разглеждат като синтезиращи разбирането за онтологичен лик (определеност) на философията на религията.

Изследването на Димитър Цацов "Семьон Франк и философията на XX век" фокусира вниманието върху една от характерните черти на философстването на XX век - онтологизацията на философското познание, а акцентът е поставен върху реалното (но предимно опосредствано) влияние на Франк в това отношение - като "уплътняващо" и ускоряващо тази тенденция. Представена е основната теза на Франк, според която гносеологията не съществува обособено, т. е. изследваща познанието извън неговия предмет, а налице е само една наука, обхващаща знанието и предмета в тяхното единство.

В "Жажда за автентичност" от Цвета Дончева се засягат основните моменти от социалната философия на Семьон Франк. Оттласквайки се от собствените категории на тази философия, трансцендирането на човешките граници се постулира като постигане на иманентно присъщото дължимо. Себеосъществяването е рискован "поглед в пропастта", трансформиращ природния индивид в субект на своята история и гарант за творческото "правене на бъдеще".

Студията на Нина Димитрова "Руският светоглед на Семьон Франк - между универсализма и национализма във философията" изявява Семьон Франк в качеството му на историк на руската философия, проследяващ съотношението между универсално и национално в конкретния контекст. Тезата на Франк е универсалност без обезличаване, самобитност без "превъзходство". Така руската философия "по оригиналността и значимостта на постигнатите резултати напълно може да претендира за всеобщ интерес" (Франк).

Накрая, статията на Видка Сумина "Семьон Франк и руският духовен ренесанс" показва Франк като емблематична за руския духовен ренесанс фигура - като универсален тип мислител, белязан не само с отличен академизъм, но и с религиозна святост.