Поколението, към което принадлежи скулпторът, е поколението на надеждата, в което властта инвестира най-много ресурси. То развива изключителна адаптивност към условията и непостоянната парадигма на социалистическия реализъм, пренасяйки целия репертоар от революционни, исторически и социални сюжети в богата на деформации и фактури модернистична форма.
И до днес Валентин Старчев коментира творчеството си главно през формалния експеримент, а не през политическия контекст, от който то се е породило.