Много плоска книга. Не знам как да я нарека ... булеварден роман. Ужасни диалози. Издържах я до 50та страница.
| Издател | Кръгозор |
| Преводач | Антоанета Дончева-Стаматова |
| Брой страници | 336 |
| Година на издаване | 2016 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 381 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789547713642 |
| Баркод | 9789547713642 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
ЕДИН МЪЖ.
ЕДНА ЖЕНА.
НЕОБИЧАЙНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ.
Холивудският продуцент Ричард е на 29 години. Абсурдно красив и с вроден чар, той прекарва дните си по кафенетата, а нощите - по баровете в компанията на обилно количество алкохол и на най-добрата си приятелка Микаела.
Едва на 33, Елизабет е на път да стане партньор в адвокатската фирма, в която работи. Позната на колегите си като Ла Макина – Машината, тя е свикнала да избягва всичко, което би могло да я отклони от добре подредения й живот.
Пътищата на двамата се пресичат, когато получават предложение от мистериозен, анонимен благодетел. Ще си разделят един милион долара, ако се съгласят да прекарват по два часа заедно всяка събота в продължение на една година. Но с условието през цялото време да си говорят. И двамата са единодушни, че идеята е абсурдна, но защо пък да не пробват?
Още на първата среща с притеснение установяват колко са различни, дори нямат общи теми за разговор… Ще успеят ли да спазят договора докрай и да получат парите? Ще разберат ли кой е тайнственият благодетел и защо е избрал точно тях?
„Всяка събота по същото време” предлага сърдечен и понякога комичен поглед към връзките, които свързват не само
Много плоска книга. Не знам как да я нарека ... булеварден роман. Ужасни диалози. Издържах я до 50та страница.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Всяка събота по същото време“ се оказа много човешки и истински роман. През цялото време авторът оставя у нас лекото чувство на забавление и позитивни емоции.
Романът изглеждаше точно като романтична комедия – градът е Ел Ей, а героите са две непознати души – мъж и жена, толкова различни, колкото и еднакви без да го знаят. С помощта на едно „прилично предложение“ те започват да се срещат и така без да осъзнаят се поражда любов между тях.
Това си мислех до последните 30 страници – дойдоха те и романът се разгърна нацяло, дори написаното придоби друг смисъл, пред мен се откри замисълът. Авторът ни разгръща любовта по всичките й възможни начини – от тази към семейството, през тази към приятелите и работата до тази към любимия човек и го прави по изключително лек и забавен начин.
Силвия Каръкова, Хеликон-Сливен