Това творение на Пламен Ботцев подбужда необходимостта от определение за нов жанр, защото текстът му просто не може да се отнесе към нито един от познатите в литературата. Стартът с баснята не изненадва, но последващите разсъждения на автора са една странна симбиоза от различни размисли.
Всеки читател ще остане впечатлен от неговата твърде широка и особено разнородна информираност. Доминиращият извод от всичко изказано обаче е, че в автора се крие една тревожна натура. И огромна искреност.