„Отдавна бяхме престанали да бъдем граждани. Да ни наричат така, си бе чисто нанасяне на обида и морални щети. Затова можехме единствено да се смеем.“
Асгер, наскоро претърпял крах в личния и професионалния си живот, слиза достатъчно ниско в социалната йерархия, за да стане асистент на нелечимо болния Валдемар и да се запознае с живота в крайния квартал Стентофте в Копенхаген. Той е белязан от грозота, безсмислие и безнадеждност, които достигат абсурдни размери. Жаждата за живот и непоклатимостта на духа, приютен в рушащото се тяло на Валдемар, изпращат двамата герои на пътешествие през Европа до Мароко с надеждата за изцеление при мистичния лечител Торби ел Меки. По пътя те вкусват от истинския живот – пъзел от човешки съдби, различни култури и перипетии. Това е трагикомична история за силата на приятелството и човешката воля, която триумфира въпреки – а може би заради – вечния невидим спътник, който ни следва на всяка крачка.