Шандор Мараи (1900, Кошице - 1989, Сан Диего, САЩ) е унгарски писател, поет, журналист. Започва творческия си път като поет, но е познат преди всичко с прозата и мемоарите си. Автор е на 46 книги. След края на Втората световна война, след установяването на комунистическия режим в Източна Европа Мараи напуска Унгария. След средата на 90-те години творчеството на Мараи – един от най-значимите европейски писатели на XX век – е преоткрито и преведено на множество езици.


Шандор Мараи е майстор на кратките философски форми. Бихме могли да наречем тези фрагменти размишления, лековити мисли. Мараи е знаел, че човешкият разум трябва да бъде прочистван, знаел е, че от даоистките и будистките мъдрости, от няколкоминутните абстрактни размисли винаги ще има също толкова нужда, колкото и от залъка хляб. Знаел е също, че призванието на писателя е да създава мисълта – вместо онези, които не са в състояние да я формират, че той е скулпторът на думите.
„Четирите сезона” е сборник с „прозаични епиграми” за дребните, но съдбоносни житейски явления, написани с отлично стилово майсторство, морална взискателност, резигнирана мъдрост. По думите на Дюла Ийеш „много от частите... са съвършени стихове в проза. Мястото им би било сред подобните творби на Бодлер и Рембо.”