Пристъпвайки към съдебните зали, нерядко ме спохождат мъдрите слова на премъдрия Мишел дьо Монтен:
„Да разбере човек – значи да прости.“

В мен имаше борба на мотиви „за“ и „против“, преди да представя книгата за печат. Съзнанието ми беше пронизано от съмнението дали тя е необходима, дали чрез нея съм постигнал целите, които бях си поставил.

Вървейки по сложните серпентини на казусите, стигнах до извода и прозрението, че пътят до истината е дълъг и сложен, че са необходими воля и всеотдайност, за да я доведем до себе си.