Хроника на едно четене с “реакционно съдържание”

20 декември 1965. Софийски университет, 65 аудитория.

Обявено по афиш „Голямо епиграмно четене в чест на януарската и всички предстоящи сесии“. Организатор от името на Културния клуб – моя милост.

* * *

Възбуждението е неописуемо. Всяка сатира, дори и не тъй сполучлива, се посреща с възгласи – понякога по-остроумни от творбите на гостите. Всеобщо одобрение, съпроводено с биене по банките и тропане с крака през цялото време.

Помислям си: това възбуждение да би тръгнало от аудиторията, да би слязло по стълбите, да би се пренесло в града – в столицата, в държавата…

Не би! Но все пак го има. Макар между стените на 65 аудитория.

Ключови думи: Вдъхновение за пролет