от Ваня Хинкова / дата: 08 сеп 2019

Лятото тихо си тръгва оттук.
Тихо. Не чу ли?
Краят му би ли изглеждал по-друг
без лавандули?

Лятото вече си тръгва оттук –
каза септември.
Идат дъждовности – звук подир звук
и гроздобери.

Лятото плахо си тръгва оттук.
Само за миг се обърна.
Някой дали го очаква на юг –
да го прегърне?

Селвер Алиева

от Ваня Хинкова / дата: 08 сеп 2018

ОЧИТЕ НА ТЪГАТА СА ЗЕЛЕНИ

Понякога съм облак, натежал от дъждове
(и омагьосан да не може да заплаче).
Разпадам се на птици и на късчета небе.
И заприличвам на издухано глухарче.

Смалявам се до тичинка на липов цвят
и се оставям вятърът във шепи да ме носи.
Да ме отвее някъде далеч, в измислен свят –
в страната на пастирките на еднорози.

Да измълча онази тиха, тиха пролет в мен –
до края, до последното глухарче.
Да обещая на морето, че ще съм добре.
И да забравя как ужасно ми се плаче.

Понякога съм облак и така ми се вали,
че мога да удавя цялата вселена.
А ти дори не знаеш, че те чакам в този стих.
И че очите на тъгата са зелени.

(Селвер Алиева)