Едно от големите достойнства на творчеството на Люсо Станев е, че охудожествявайки бунта като игра, той не се опитва шарлатански да представи играта за бунт, не се включи в играта на бунт. Затова и усмивката му си остана усмивка, а не се превърна в гримаса.

Да останеш верен на началото си, крие риска да започнеш да изглеждаш старомоден, или да си спечелиш славата, че се повтаряш и не се развиваш. Люсо Станев не е загрижен много за подобни възможни укори. В известен смисъл този симпатичен автор може да бъде наречен Питър Пан на българската литература

Светлозар Игов