Терминът Жого Бонито /Красива игра/ е представен на европейската футболна общественост през 1958 г. от британския коментатор Стюарт Хол, който в опит да изрази задоволството възкликва тези две вълшебни, иначе португалски думи. Чул ги е някъде из Бразилия, където те са добре познати вече от доста време. Познати са защото по зелените терени на Рио и Сао Пауло, своите представления вече изнасят и Краля Пеле, и Радостта на народа Гаринча, и Зизиньо, и Адемир, и Леонидас да Силва... Познати са защото простата иначе игра на англичаните - футболът, при бразилците преминава в нова, по-съвършена и възвишена форма. Английският футбол неусетно става Красивата игра на бразилците, онази игра, с която те стават сутрин, хранят се, някои от тях работят, живеят, и вечер заспиват пак с нея... Самият термин идва от само себе си. А Валдир Перейра - Диди, онзи вълшебен маестро на златния бразилски състав от 1958 г., пръв олицетворява играта на своето "Селесао" с тези две вълшебни думи. И те винаги ще се споменават, когато стане дума за Бразилия, дори в наши дни, когато честта на Красивата игра достойно защитават и Роналдо /Феномена/, и Роналдиньо, и Неймар, които пък са само част от главните герои на Книга Втора за Красивата игра Футбол.