Поетът Кабир е една от най-интересните личности в историята на индийския мистицизъм. Макар да е основоположник на учение, към което все още принадлежат почти милион северни индуси, за нас Кабир продължава да живее именно като мистичен поет. Поезията на мистицизма може да бъде определена от една страна като темпераментен отклик на прозрението за Реалността, от друга - като форма на пророчество. Специалното призвание на мистичното съзнание е да бъде посредник между две заръки: да избликва в любящо обожание към Бога, и да се завръща у дома, за да разкрие тайните на Вечността пред останалите хора. Затова и артистичният израз на такова едно съзнание също е с двойствен характер. Това е любовна поезия, но любовна поезия, която често е писана с мисионерска цел. Такива са и песните на Кабир - едновременен изблик на екстаз и на милосърдие.

1.
О, къде ме търси моят слуга?
Погледни! До теб аз стоя.
Ни в храма, ни в джамията съм аз,
Не съм нито в Кааба , нито на Кайлаш .
Не съм в ритуали, церемонии и приношения,
Не съм ни в йога, ни в аскези, нито в отречения.
Ако наистина ме търсиш, ще ме видиш на мига.
Ще ме срещнеш веднага, още тук и сега.

“О, садху, светецо! - казва Кабир - Бог е дъхът във всеки дъх безспир.”

2.
Каква полза светеца да питаш ти
към коя от кастите принадлежи?!
Та нали и свещеникът, и войнът смел,
и занаятчията, в тежък труд гръб привел,
и всички тридесет и шест различни касти
еднакво търсят Бога, своето щастие.

Не е нищо повече от глупава заблуда
да питаш за кастата на светите люде.
Бога търси бръснар, дърводелец, перач,
Райдас или Швапача, който е бил щавач.
И индуси, и мюсюлмани са достигали онази Цел,
където няма и следа от разграничение или предел.
....
24.
Повече от всичко в сърцето си ценя любовта,
която дарява ми безкраен живот във света.

Тя е като лотоса, който във водата расте,
но не докосва тинята разтвореното му цветче.

Тя е като жена, влизаща в огъня
по повелята на обичта
и другите във скръб потапя,
ала не пренебрегва любовта.

Този светски океан с вълни дълбоки
е трудно преодолим.
Кабир казва:
"О, садху! Малцина са достигнали брега незрим."