Най-точното оръжие
е словото

Изпуснато от устата
изстрелът му ще стигне най-далеч
до сърцето
до теб

В него тихо съзрява
невидим плод
може би усмивка
топъл блясък на очи
ласка по ръцете
целувка по челото
устата
стоплящ прилив на кръв
за братска прегръдка

Павол Хоров е роден на 25 май 1914 година в Бановце над Ондава в Словакия. Завършва учителска академия в Братислава. Едно десетилетие работи като учител. През 1948 година е назначен за директор на Чехословашкото радио в Кошице. През 1951-52 година е главен редактор на издателство „Словенски списовател”, после става секретар на Съюза на словашките писатели, а от 1954 до 1963 година – директор на издателството. От 1964 година до смъртта си на 29 септември 1975 година работи като писател на свободна практика.

Известен словашки поет. Първите си стихове публикува през 1931 година. Издава редица стихосбирки, между които „Вероломни подпочвени води“ (1940), „Ниоба майка наша” (1942), „Завръщания“ (1944), „Дефиле“ (1947), „Балада за съня“ (1960), „Високо лятно небе“ (1960), „Подземна река“ (1972)... Посмъртно излизат „Асонанси“ (1976) и „Из последните“ (1977). Активен преводач на поезия. И досега с уважение се споменават поетическите му преводи на Елисавета Багряна и Никола Йонков Вапцаров.