Преди триумфално да заеме фотьойл № 32 във Френската академия през 2009 г. Франсоа Вейерганс (1941), белгиец по баща, но французин по майка и по самосъзнание, има 9 филма като режисьор и множество прозаични творби. Сред тях се открояват първият му роман „Шутът“(1971 г.) - сатиричен разказ за сблъсъка му с психоанализата, който му донася наградата „Роже Нимие“. Най-нашумелите му творби несъмнено са „Франц и Франсоа“ и „Три дни при майка ми“, „Гонкур“, 2005.

Първият му роман "Саломе" е завладяващ, спиращ дъха, ярък автопортрет –
именно „Саломе“ е ключът, към всичките му късни творби. Франсоа Вейерганс е приеман във френска литература за гений, чиято легендарна непредсказуемост няма равна по стил.

За първи в историята на френската издателска дейност, известен автор публикува приживе първото си произведение, което е написал на 27 годишна възраст. Предизвикателен, разтърсващ еротичен роман, който авторът пази ревниво в чекмеджето си цели 38 години, донякъде от страх да разкрие себе си твърде много пред читателите, донякъде от нежелание да се конфронтира приживе с баща си - ревностен католик и писател теолог.

Днес откриваме как тази книга заявява маниите, завладели по-късно цялото творчество на Вейерганс: секса, психоанализата, операта, жените и киното. Европа през шейсетте години, млад режисьор пътува много и открива известната опера „Саломе“. Оттогава той нарича Саломе всички жени - истински и измислени - в живота си. Едновременно чувствителен и ироничен свидетел на собствения си живот, авторът се завърта във вихъра на своите многобройни срещи от Венеция до Амстердам, в нощни влакове и по летища. Това ли е изповедта на детето на ХХ век? Или това е вкусна смесица от копнеж и световъртеж?