Идеята за философията като строга наука е лайтмотивът на феноменологията на философията на Хусерл, неговите съмишленици и последователи. „Строгата наука“ е идеалът за философия, който трябва да се разграничава от действително съществуващите философии. Според Хусерл европейската философия от самото си зараждане в Древна Гърция винаги се е стремила да бъде универсална и рационална наука, но така и не е успяла да постигне идеала за истинска наука. Стремежът към научност във философията дълго време се смесва с желанието за дълбокомислена мъдрост, така че е необходимо двете да се разграничат. Идеята на мъдростта варира в зависимост от човека и се променя във времето. Идеята за науката е надвременна, тъй като „наука“ е обозначение за абсолютни, безвременни ценности. Открита веднъж, всяка такава ценност вече принадлежи към съкровищницата на цялото по-късно човечество и очевидно определя материалното съдържание на идеята за образование, мъдрост, светоглед, както и това на светогледната философия.