Като прочетох "Северозападния романь" и разбрах, че ще има продължение, мислех, че горе-долу ще налучкам какво ще се случи с героите. Торлака обаче ме изненада - втората книга е съвсем различна от първата, с много сюжетни линии. Има повече сериозни моменти, но читателят има нужда и от това - нещата да се казват с истинските им имена.
Автономията ????
Автор: Стоян Николов-Торлака
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Попов мост |
| Брой страници | 294 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 413 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786199073018 |
| Баркод | 9786199073018 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
След изключителния успех на „Северозападен романь“, дебютната книга на Стоян Николов-Торлака, логично се появи и нейното продължение „Автономията????“.
Макар за „Северозападен романь“ да имаше противоречиви очаквания, той не претърпя почти никакви от предполагаемите критики. Северозападният му диалект не се оказа толкова труден за разбиране от несеверозападните читатели. Хората, незапознати с него, просто ползваха речника и споделяха, че са им трябвали няколко страници, за да „влязат“ в текста. На пръв поглед грубоватият му стил пък, не предизвика възмутени цъкания с език. Моралистите може би така и не са разлистили романа, но хората, които оценяват, когато нещата се казват с истинските им имена, разбраха искреността и това, че под вулгарния език се разказва истинска история. Книгата просто постигна целта си – да накара четящия я да се замисли, забавлявайки се.
И ето, година по-късно от печат излезе и продължението. Със същата бруталност, с още по-голяма откровеност, с много теми за размисъл, с неустоим хумор и малко повече сарказъм. „Автономията????“ не е „Северозападен романь“-2. Макар да е продължение на първия роман, тя е доста различна книга, разказваща завладяващи истории. В нея развитие търпят добре познатите герои, но на преден план излизат и второстепенни досега персонажи. Има преплитане на повече сюжетни линии. Има и повече аналогии с тази България, в която живеем. Понякога метафорите на Торлака оставят горчив вкус в устата и карат читателя да спре, за да осмисли цялостната картина, нарисувана от автора и действителността. Но ги има и забавните моменти, разбира се – неподражаемото абсурдно черно чувство за хумор на писателя не може да бъде сбъркано!
За непознаващите северозападния диалект отново има речник – обновен и допълнен.
А защо са въпросителните в заглавието? Аналогията е с тефтерчето на Васил Левски, а връзката с текста и с настоящето всеки читател трябва да открие сам…
Как продължава историята на жителите на село Диви дол след „Автономията????“ можете да откриете в „Май ше ни бъде…“
Ключови думи: Вдъхновение за пролет
Таа книга кръти и извозва, Торлака е голем, откоги чакааме некой да почне да ни разказва бъш такива истории и с тоа шашув стил, ка му викат учените ора. Наздраве, Торлак!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Издателство ДИВА2007 отново представя нашумелия през последната една година автор Стоян Николов – Торлака с новото му заглавие „Автономията????“. Зад това странно наименование всъщност се крие продължение на „Северозападен романь“, въпреки че авторът и читатели твърдят, че не е точно продължение. Историята със същите герои продължава, като на преден план излизат някои от второстепенните от предходната книга, те стават главни и интригата се заплита. Торлака печели публиката със своята пределна откровеност, на места брутална и вулгарна, но винаги честна и приятелска. Проблемите на Северозападна България са добре известни на всички, това е регион, в който все повече села умират, все повече биват опустошени от най-различни стихии, човешки и природни, загива този роден за Торлака край и неговата болка се опитва да се скрие зад непремерения и смразяващ хумор, но в „Автономията????“ като че ли все по-неуспешно. Болката прозира зад всяко лирическо авторо разклонение, зад всеки негов личен коментар. Но има и надежда, запазва си частичка надежда и краят на романа е щастлив. Цялата сага е замислена като трилогия, ще очакваме да видим по-нататък каква е съдбата на любимите ни герои, но в „Автономията????“ те се борят и продължават напред, защото ги крепи само една сила – любовта. Любовта сътворява живот, любовта ни дава сили да се борим „като вода с брег“, както често казва Стоян и това е неговото силно послание. Няма място за отчаяние. В своята крайност той е сложил и четирите въпросителни в заглавието, алюзия с финалната дума от тефтерчето на Васил Левски, за да си припомним героя, да се сетим, че сме наследили нещо безценно от него и да се вразумим, защото това наследство е застрашено. За тези, които вече са прочели първия роман на Торлака, няма да е проблем да се справят и с втория на езиково ниво, въпреки че в края отново са поместени и два речника, на думите и на изразите. За носителите на диалекта от областите Видин, Враца и Монтана родният език звучи близко и мило. Сюжетната линия си е все така увлекателна и изпълнена със съспенс. Стоян Николов – Торлака с втората си книга „Автономията????“ доказва, че не е случайно явление и заявява, че има още много неща да ни съобщи.
от Хеликон
