Антонио Торес е роден на 13 септември 1940 г. в малкото бразилско градче Жунко. На двайсет години се премества в Сао Пауло, където е работил като журналист. Литературният си дебют прави през 1972 г. През 1976 г. публикува романа „Тазиземя", който е преведен на френски, испански, италиански, немски, иврит и холандски. През 1987 г. получава наградата за роман на годината в Бразилия за ,, Балада за изгубеното детство", а през 1997 г. - наградата на Бразилския съюз на писателите за „Кучето и вълка" - продължението на „Тази земя". През 2000 г. получава наградата на Бразилската академия за цялостно творчество.

"През иглени уши" е третата част на "Тази земя", с която завършва трилогията. След още десет години по-късно Тотоним е сам, разделен с жена си и децата си, изгубил най-добрия си приятел. Сам със спомените си за хората и събитията в живота си, търсещ причина и смисъл да се изправи и да продължи напред...