Кръстопътят в степта Харков се оказва решаващ за операциите на Вермахта и Червената армия до преломното лято на 1943 г. В слъсъка за контрол над ключовия град се срещат немската и руската армия, като си поделят славата почти поравно.

Първата битка е типичен немски тактически успех, засенчен от голямата съветска стратегическа победа - спасяването на индустриалното оборудване, изнесено с жп вагони. Вторият сблъсък стартира с изненада и за двете страни - германците понасят удар, докато подготвят офанзива, а руснаците твърде късно установяват, че мощната им атака се провежда на възможно най-неудачното място на целия Източен фронт. Третата битка е размяна на удари между два все още изключително силни противника, а финалната, четвърта, бележи началото на пълното отстъпление на Вермахта, преследван по петите от Червената армия до Берлин.