Проф. Иван Д. Шишманов (1862, Свищов – 1928, Осло, Норвегия) е един от най-големите български учени със световна известност. Министър на просветата в правителството на ген. Рачо Петров (1903 - 1907), пълномощен министър в Украинската република в края на Първата световна война (1918-1919 г.), той е сред основателите на Висшето училище в София и на Българския ПЕН-клуб. Шишманов е създател на научното и академично списание „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“ и редактор на сп. „Български преглед“. Неговите книги и лекции по възрожденската българска и западноевропейската литература и днес не са изгубили своята стойност. Големият български учен и общественик е бил желан събеседник на учени, писатели, държавници и монарси, а също така красноречив оратор, лектор и любим преподавател в Софийския университет.

Проф. Иван Шишманов води този дневник почти през целия си живот. Началото му слага още в ранните си студентски години и продължава до последните години от живота си. Дневникът се нарежда по богатството на информация и по значението си за българската история с дневниците на двама други големи учени – проф. Константин Иречек и проф. Богдан Филов, а неговите дневници и бележки, които води след разговорите и беседите си с патриарха на българската литература Иван Вазов го нареждат до примерите от световната литература, каквито са разговорите на Екерман с Й. В. Гьоте и дневниците на братята Гонкур. Неразделна част от този представителен том заемат и досиетата на акад. Иван Шишманов като български дипломат в Украинската република и като университетски професор, допълващи с ценни сведения неговата биография на бележит български учен, патриот и популяризатор на родната история, литература, фолклор, докуменалистика.