Измсветлявало...
Слънцето трептяло в капките утринна роса,
когато съм се пръкнал и Аз!
Казват, че съм проплакал
едва след като ми ударили шамара!
Така и до днес...
Шамаросват ме отвред,
но аз дишам и дори живея - мислейки!
Въпреки!
С будни очи...
Причернява ми, когато всеки ден се блъскам
в мъката...
Ето защо приятно ме сепват все по-редките
усмивки...
Тогата и аз се усмихвам... Да!
България има една усмивка повече...
Усмивката на Оптимиста!
Нека са повече...