Настоящата антология на средновековната поезия включва общо 161 преведени /изцяло или частично/ на съвременен български език творби. Те са сътворени в периода IV-XV век /с изключение на народните епически песни, записани значително по-късно/. Най-внушителен в тома е броят на произведенията на византийската поезия, след тях по численост се нареждат старобългарските, латинските, немските, френските, италианските, норвежко-исландските, арабските, арменските, сръбските, османотурските и холандските. Това са творби преди всичко на светската поезия и отчасти на църковната химногражия и народната епика.
Предназначението на настоящата антология е преди всичко да представи преведените стихотворни творби като извор за историята на средновековна България. Акцентът е поставен върху съдържащата се в тях историческа информация. Така че, ако теизи преводи в някои отношения не задоволяват по-изискани критерии за поетичност, то поне съдържат в себе си достоверна историчност.