Една ампула мрак
Автор: Виолета Христова
| Издател | Литературен кръг Смисъл |
| Брой страници | 94 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 133 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9786199031827 |
| Баркод | 9786199031827 |
| Категории | Българска поезия, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Това е осмата книга с поезия на Виолета Христова.
Вече и „Една ампула мрак“ се нарежда до морето, небето, любовта.
„Искам да кажа –
ако сърцето го нямаше,
сигурно щях да умирам
от други неща…“
Това е книга е пълна с любов, с обич и вяра.
„Ти, от средата на живота, кой си?
Ти, който си навсякъде, къде ме викаш?
Не съм избирала това, но щом е мое
наистина държа да го опитам.“
Може би „не е очовечено още/ това човечество/ не е готово” за поезия , но се надявам, че смело ще пристъпи към „Една ампула мрак” . Тук всичко, което е наше, ни среща. Понякога без да го познаваме, без да съзнаваме. Думите са дълбоки, силни, прорязващи. Удрят съзнанието ни като камбани и дълго звънят. Редовете в „Една ампула мрак“ си проправят пътеки в съзнанието, пътеки, по които много пъти искам да се връщам. Мъдростта често е въпрос, а не наготово излято послание. Послание, което уютно се застоява в мисълта , в сърцето, за да открием своя отговор. И за да не се изгубим в коридорите на живота.
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Малко са нещата, които могат да те оставят безмълвен.
Най-често оставаме безмълвни пред красотата и величието на природата.
Има моменти, когато и човек може да те остави без думи, стига да стреля право в сърцето ти, както го прави Виолета Христова, която не пише само поезия, а създава светове, в които всеки може да заживее.
Там е тихо, понякога тъжно, понякога боли, но винаги е уютно, познато и близко.
Казват, че мракът е липса на светлина. Казват, че мракът е изначалното състояние на нещата и съдържа всичко в себе си. Той е единственият фон, който може да ни даде възможност да видим светлината, да видим звездите, да видим себе си.
И за мен думите в тази книга са като най-красивите звезди, които заедно образуват съзвездията „Наричам те Пасифик“, „Амрита“, „Братство от единаци“, „Нощни разписания“ и „Прозрения от последния час“.
Прекрасна стихосбирка!
ЕДНА АМПУЛА МРАК
Аз още дишам твоята безупречна любов,
в която няма сянка,
ни тела,
ни празнично докосване,
ни спомени.
Метафора на всичко,
с което се повдигам
цял живот-
Кристална философия и фотография
и фотография
на нищото...
В житейски план
тя всъщност е безкрайност.
А нищото е всичко,
даже себе си.
И затова
сега ще завъртя
в черупката си нежната вселена.
Ще сложа под езика си
една ампула мрак,
за всеки случай -
утре е студено.
На дъното – в самия ад -
съм аз.
И светя.
И поглъщам всяко време.
Но нямам думи да се изрека.
Не се наричам никак,
само гледам.
Защото помня други правила
и съм преситена
от други съвършенства...
Но по-добре
докрай да няма бряг,
отколкото реката да изчезне.
Любина Йорданова, Хеликон Русе
