Един от любимите ми автори. Перфектен е за лятото със свежия си хумор. Още си спомням разказите му за остров Корфу, нямам търпение да видя какво е сътворил тук. Ще се чете.
Зверове в звънарната ми
Автор: Джералд Даръл
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Колибри |
| Преводач | Венцеслав К.Венков |
| Брой страници | 232 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 239 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191504855 |
| Баркод | 9786191504855 |
| Категории | Хумористична проза, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
На двайсетгодишна възраст Джералд Даръл постъпва на работа като гледач в зоопарка „Уипснейд”:
Разправят, че е голяма рядкост от дете, израсло с мечтата да кара влак, да излезе машинист. И ако това е вярно, излиза, че съм имал изключително голям късмет, тъй като още на двегодишна възраст взех твърдото и недвусмислено решение цял живот да се занимавам единствено с изучаването на животни. И нищо друго не можеше да ме заинтересува.
Сравнявайки собствените си наблюдения не с кого да е, а с древноримския автор на „Естествена история” Плиний Стари, за една година Даръл стига до заключения, които ще оформят целия му по-нататъшен живот:
Друго нещо, което ми стана съвсем ясно при престоя ми в „Уипснейд”, беше пълната несъстоятелност на теорията, че животните обичат и съответно се гледат по-добре в голяма клетка или кошара, отколкото в малка. „Зоологическите градини са хубаво нещо, стига да са като „Уипснейд”, чувах често да казват добронамерените, но невежи любители на животни, с които се срещах. За съжаление, подобно отношение към зоологическите градини и досега битува масово сред добронамерените, но по принцип невежи люде, в чиито приказки Майката природа е великодушна стара дама, а не онова, което е в действителност – зло, непрощаващо и ненаситно в своята алчност чудовище.
Трудно се спори с такива хора, които живеят в някаква своя еуфория и са убедени, че животното в зоологическата градина страда не по-малко от затворника в „Дартмор”, докато в естествената си среда животното обитава едва ли не райската градина, където леопардът лежи заедно с агнето, без то от първоначално другарче да се превърне в негова вечеря. Безсмислено е да им описваш какви непрестанни усилия са нужни, за да си набавя животното в дивата природа необходимата му ежедневно храна, какви нерви му коства да се крие постоянно от враговете си, каква битка води срещу болестите и паразитите, и че при някои видове смъртността сред ненавършилите шест месеца малки превишава петдесет процента. Е, да – съгласява се с твоите аргументи обърканият любител на животните – но за сметка на това пък са свободни. След което се налага да му обясниш, че всяко животно си има строго определена територия, в която властват три фактора: храна, вода и секс. Осигуриш ли му успешно и трите, пък било то и върху ограничена площ, животното с готовност ще остане там. Но хората са вманиачени на темата „свобода”, особено когато става дума за животните.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
„Зверове в звънарната ми“ (изд. Колибри) е една от интересните книги на известния естественик и природозащитник Джералд Даръл. Казано така, може да излезе, че има и безинтересни негови книги, което не отговаря на истината. Всички заглавия на британеца са любими на читателите, които обичат природата и света на животните. На българския книжен пазар присъстват „Филе от камбала“, „Срещи с животни“, „Птици, зверове и роднини“ и още десетина творби на Даръл. Джералд е брат на писателя Лорънс Даръл, който е известен на нашите читатели с шедьовъра си „Александрийски квартет“. Книгите на Джералд обаче до една са тема животни и природа. За себе си той твърди, че като малък първата дума, която е казал, не била „мама“, а „zoo“, зоопарк. От най-ранната си възраст природолюбителят е открил своето призвание да бъде сред животните, да ги изследва, да се сприятелява с тях, да открива техния свят и да ни съобщава за всички чудеса, с които те го вдъхновяват. В своите книги Джералд Даръл успява да ни предаде своето настроение, своя хъс, своята любов към животните, но не само ни убеждава в тяхното величие и красота, а ни кара да пожелаем и ние да се присъединим към неговите приключения. „Зверове в звънарната ми“ е поредата хроника на Даръл за изяществото и удивителността на природата. Три са движещите мотиви за животните не само според Даръл, но и според Чарлс Дарвин, чиято революционна идея за еволюцията взривява общественото мнение в средата на 19 век – храна, вода и секс. Това им трябва, за да оцелеят и да продължат рода си, нищо повече. И в стремежа си да постигнат тези неща те са готови на подвизи, които британският естествоизпитател разказва в своите книги. Още от детството си той пътува със семейството си, събира и систематизира впечатленията си, които по-късно ще претвори в творби. Които ще ни доставят радост на нас, читателите. По-късно се включва в експедиции за проучване на дивите животни на всички континенти. За „Зверове в звънарната ми“ е характерно онова настроение, което може би ви е познато от някои по-стари научнопопулярни филми, в които за животните се говори с интригуващо вълнение, чувство за хумор и много обич.
от Хеликон
Джералд Даръл (1925-1995) е роден в Индия. През целия си живот пътува до екзотични страни. След всяка експедиция публикува книга, в която с много любов разказва преживяванията си. Автор е на 37 заглавия, преведени на десетки езици. През 1959 г. Даръл основава свой зоопарк на английския остров Джърси, а през 1964 г. го преобразува в Тръст за опазване на дивите животни с филиали в САЩ и Канада.
