Видовете финансови кризи са взаимосвързани помежду си. Банковата криза води до поява на валутна криза, а валутната криза е предпоставка за възникване на дългова криза – едната води след себе си друга, а втората неизменно води до трета и т.н., на принципа на доминото.
Настоящото изследване си поставя няколко задачи, на всяка от които е посветена отделна глава. Първата задача е свързана с изясняване същността на финансовите кризи; доколко те са предопределени, случайни или циклични събития; как възникват и как се разпространяват кризите; през какви фази преминават и каква е връзката им с финансовите пазари; какви са каналите на разпространение; как навлезе кризата в българската икономика и какви мерки бяха предприети от управляващите. Тези проблеми са анализирани в първа глава.
Във втора глава е изследвано отражението на ГФК върху икономиката на България. Тази тема е разгледана в три подточки, които се фокусират съответно върху реалния сектор, банковия сектор и небанковия финансов сектор.
В трета глава е поставен въпросът: можеше ли да се предвиди кризата, използвайки съществуващите модели за ранно предупреждаване? Разгледани са различните възможности в това направление, като са направени някои предварителни изчисления, използвайки един от най-известните модели, разработен от Камински, Лизондо и Райнхарт (Kaminsky, Lizondo, Reinhart, 1997).
В четвърта глава се разглеждат усилията в международен план за засилване на регулациите в банковия сектор. Специално внимание е отделено на нововъведенията в „Базел ІІІ“ и на влиянието, което промените биха оказали върху българския банков сектор.
В последната, пета глава се разискват някои текущи проблеми и предизвикателства пред финансовия сектор в посткризисните условия.