Анонимна хроника за графовете Булгари (края на XII век)

Анотация

С жив стил (но често някак неопределено) хрониката разказва как българските племена или по-точно - българският народ, през всички тези около хиляда години, които покрива хрониката, се разпростира и се придвижва като смътен облак, като изменчива широка сянка, в цялото пространство, което се простира на север отвъд бреговете на средното и долното течение на Дунав до Тракия и към равнините на Централна Сърбия, слиза в Македония, Централна Гърция, насочва се към Епир, връща се към днешна Албания, изкачва се по далматинското крайбрежие и после пак се разлива в Босна. Българите прекосяват региона кога с мълниеносни набези, кога с по-дълготрайни и постоянни нахлувания, за да закрепят накрая завоеванията си чрез заселване в областта, но по-често с временно владеене.

Стефанос Константинос Вулгарис, откривател, първи читател и издател на Хрониката Булгари

Откритият и предоставен любезно от страна на гръцките колеги текст на хрониката на семейството Вулгари става днес достъпен и за българската читателска публика благодарение на превода, коментарите и встъпителната студия на специалистката по италианска литература доц. Пенка Данова. Смея да твърдя, че този интересен извор е попаднал в ръцете на „точния човек“. На колегата Пенка Данова дължим до този момент базисното изследване за присъствието на България и българите в италианската географска книжнина през XIV-XVI век, както и поредица от студии, хвърлящи светлина върху различни аспекти на българо-италианските културни и политически контакти през XIV-XVIII век. Нейните изследвания са не само атестат за отлично познаване на проблематиката в едно сложно изследователско поле, но и за нужната чувствителност към деликатните проблеми, касаещи идентичностите. Сега тя поднася на читателя не само един превод от италиански, осъществен на високо професионално ниво, но и го прави разбираем чрез своите коментари, които водят четящия и му помагат да се доближи go XVII италиански век и неговите специфики. Тя ситуира тази причудлива хроника в рамките на нейното време и дава възможност за ориентация в сложния културно-исторически контекст, плод на който е хрониката.

проф. д.и.н. Надя Данова

Хрониката на фамилията Булгари не само разширява парадигмата на йонийската историография, както отбелязва в предговора към гръцкото издание Николаос Карапидакис, но тя е от изключителен интерес за българската публика. Неизвестният й автор разказва историята на българските средновековни владетели, представени като предтечи на фамилията Булгари от остров Корфу. По този начин в анонимната хроника е разказана историята на средновековна България. Това е първата книга от Ранното ново време, посветена само и единствено на историята на българите, чийто пълен текст е достигнал до наши дни и вече е достояние и на българския читател. Предшества я само „История на България“ на Петър Богдан Бакшев, която била готова за печат към 1667 г., но все още не е открит пълният й текст.

проф. д.и.н. Лиляна Симеонова