Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

    Достопочтената и мъдра канадска писателка Алис Мънро обяви официално, че „Само живот“ (изд. Сиела) е нейната последна книга. Майсторката на кратката проза е вече на 84 години, а през 2013 получи и Нобеловата награда за литература, с което стана 13-ата жена, получила престижното отличие. Самият факт, че е забелязана от журито и е избрана в съревнование със силна конкуренция, говори много за нейния талант. Късите разкази са нейната стихия, тя твори активно и публикува от 1968 година, когато излиза първият й сборник. И благодарение на Алис Мънро късият разказ като жанр получава световно признание. Публиката в България определено предпочита по-дългите форми като романа, но разказите си имат своя чар и също не бива да бъдат пренебрегвани като средство за естетическа наслада и развлечение, особено когато в тях присъстват дълбочината и мъдростта на романа, както е при нея. Писателката се ражда в семейството на фермер и учителка, от детската си възраст още мечтае да се занимава с писане и публикува първия си разказ през 1950 г. Наричат я феминистка, но тя не пише против мъжете, нито взима отношение по феминистките проблеми, просто пише за жените и заради жените, което няма нищо общо с идеологията. Като комплимент за нейния стил и сюжетните линии в разказите й я наричат „нашия Чехов“. Майсторката на кратките литературни форми заявява в едно свое интервю, че много се радва за признанието, което получават разказът, защото досега е бил неглижиран и е време това да се промени. И че според всеобщото мнение разказите са само подготовка на писателя за написването на роман, докато тя не смята така и всъщност според нея няма нужда от написването на роман на всяка цена, разказите са достатъчни. Алис Мънро живее скромно и никога не си е падала много по светския шум, въпреки многобройните награди, които е получила през годините. Такива са и нейните героини в последния й сборник „Само живот“, като авторката никога не описва тяхната външна красота, защото вътрешните качества са по-важни и в това ние не се съмняваме. И освен това се надяваме „Само живот“ да не остане единствената нейна преведена книга на български, защото образите и идеите на Алис Мънро заслужават това.