"В казармата попаднах в ротата на капитан Чукурлиев - бивш кавалерист, приятен човек, обичан от войниците. Лятно време правехме учения в Борисовата градина, недалеч от полка. Веднъж, след едно такова учение, този мащабен човек ни заведе в ресторанта на лятната къпалня и почерпи цялата рота! Накара ме да нарисувам от една малка снимка как цар Борис III предава полковото знаме на командира от полка Гено Генов. Опънах хартия, здрава като кожа, на височината на човешки бой. Капитанът остана явно доволен и ми каза: "Ех, защо ти не си капитан, пък аз да съм художник!". Този прекрасен човек беше убит на 9 ноември 1944 г. от две партизанчета, на които отказал да предаде оръжието си с думите: "Как ще си предам оръжието, та аз съм войник!"."
Борис Китанов