На мен книгата страшно много ми хареса! Много малко хора ще усетят какво е искал да ни предаде авторът. Няма да забравя подобно произведение!
| Издател | Хермес |
| Преводач | Светлозара Лесева |
| Брой страници | 320 |
| Година на издаване | 2015 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 350 грама |
| Размери | 14x21 |
| ISBN | 9789542614166 |
| Баркод | 9789542614166 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
Икал е ученик в най-бедното селско училище на индонезийския остров Белитун, където завършването на шести клас се смята за забележително постижение. Над училището обаче тегне угрозата да бъде закрито. Икал и приятелите му са решени да се борят с всички сили това да не се случи. Откриват съюзници в лицата на двамата си изключителни учители. Те не само им отварят вратите към света на знанието, но им преподават на практика най-важните житейски уроци – по доблест, смелост и саможертва. С тяхна помощ те преодоляват бюрократичните спънки и се опълчват на алчните домогвания на могъща държавна корпорация. За да научат най-важния урок – човек трябва да е готов да се бори за мечтите си.
А ние, читателите, се превръщаме в съюзници на Икал и неговите приятели в битката им за справедливост. Ликуваме заедно с Линтан, босоногия гениален математик, докато разгромява учениците от елитното училище в академичното съревнование. Смеем се на идеята на Махар, която ги превръща от дрипльовци в атракцията на карнавала. Или гледаме с почуда Сахара – момичето, което винаги казва истината, независимо от последствията. Подсмихваме се гузно на лукавството на Кукай и се възторгваме от простодушната доброта на Харун. Но преди всичко – възхищаваме се на куража на децата, на искреното им стремление да надмогнат своите ограничения.
Една книга за силата на духа и смелостта да мечтаеш. Въпреки суровата реалност. Въпреки присмеха. Въпреки обстоятелствата. За това как се постигат мечтите. И за радостта да помогнеш на другите да сбъднат своите.
Книгата на Андреа Хирата е литературен феномен. И не само в Индонезия, където се превръща в най-продаваната книга на местен автор и по нея се прави най-касовият индонезийски филм за всички времена. Сега книгата е напът да покори читателите по целия свят. Тя е носител на няколко престижни литературни награди и се радва на голям читателски интерес.
На мен книгата страшно много ми хареса! Много малко хора ще усетят какво е искал да ни предаде авторът. Няма да забравя подобно произведение!
Книгата е чудесна и говори директно на сърцето на човек за истински човешки ценности - приятелството, предаността, любов към знанието и науката. Не мога да си представя: Малко дете, което всеки ден изминава 40 км с колело, за да отиде на училище. Учители, които преподават без заплащане и се борят с голям жар за запазването на училището. Родители, които макар и бедни да се лишат от един работник, като пращат децата си да учат. Деца, които в условия, близки на тези на рушаща се барака учат дори с чадъри когато се налага. Всичко това авторът описва в книгата, на база своите спомени от детството.
Това е автобиографичен роман. Няма нужда от никаква предварителна подготовка. Само четеш и се наслаждаваш:)
Свързано ли е по някакъв начин с историята, разбираемо ли е или трябва преди това да си запознат със събитията от това време?
На мен пък книгата ми хареса. Развълнуваха ме трудностите на децата и отношението на техните учители. Напомни ми времето на Възраждането в България, когато образованието е било на почит. Иска ми се да видя подобна самоотверженост и отдаденост и в българските училища. Но уви, дошло е времето на цинизма. Но "анонимен" е прав, малко трудничко тръгва в началото и трябва да проявиш търпение, за да стигнеш до по-интересното.
На 90 страница съм. Нищо особено. Трудно ще я завърша.
Някой чел ли я е? Чувала съм, че има и филм по нея.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]