Теория и практика на съдебното производство по наказателни дела. Състезателността в светлината на Европейската конвенция за правата на човека.

Принципът на състезателността се разглежда в българската наказателнопроцесуална литература като самостоятелен и значим компонент в системата от основните принципи на наказателния процес. Той има съществено влияние както върху конкретни разпоредби, така и върху цели правни институти, определящи качествените характеристики на наказателния процес. Неговото обуславящо действие е основният критерий за най-устойчивото и намерило най-широко признание в науката и практиката класифициране на исторически съществувалите и на съвременните наказателни процедури - на състезателни /обвинителни/, следствени /инквизиционни/ и смесени.
В нашата наказателнопроцесуална литература принципът на състезателността не е оставал без внимание, но все още не е бил обект на монографно изследване, посветено специално на него и на обуславящото му действие в наказателния процес, както и на връзката му с три от най-фундаментални изисквания на справедливия съдебен процес по чл.6 от КЗПЧОС - ръководство и решаване на делото /гледане на делото/ от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона, и т.нар. от ЕСПЧ "принцип на равенство на оръжията" и "право на състезателен съдебен процес".
Настоящата работа представлява опит да се запълни тази празнота - по начина и в обема, които са постижими за възможностите на автора.