от Лазар Симеонов / дата: 03 фев 2015

Лично аз не забелязах грешки, но пък аз не се интересувам толкова от технически термини, а по-скоро от хората в чиито глави са се родили гениалните мисли. Книгата не се казва "Иновациите", а "Иноваторите" все пак. И най-вече от истината, а не художественото разкрасяване на хора-легенди като Джобс и Гейтс.
Хареса ми и историята на Джон Атанасов. У нас сзме свикнали да четем само хвалебствия за родните си таланти, но пък Уолтър Айзъксън показва Атанасов в много интересна светлина - саможив, ревнив към идеите си, а сдве думи има нещо типично балканско в него и в нежеланието му да работи в екип.
А съдбата на Ада Лавлейс беше истинска изненада за мен. Сигурно защото зад всички компютрите, операционни системи и езици за програмиране стоят реални хора, чиито мисли са уникални и движат прогреса на човечестово.

от Тълмач Драгоманов / дата: 26 яну 2015

Уолтър Айзъксън си извоюва име на автор от тежка категория сред писателите на романизирани биографии. След Айнщайн и Стив Джобс виждаме леко разнообразяване на жанра чрез разказване на историята на компютрите и виртуалните мрежи в книгата The Innovators. Айзъксън си е все същият сладкодумен разказвач, който не ти позволява да оставиш лесно книгата му.

Тук обаче имам коментар върху българското издание и той не е много ласкателен. Преводът е общо-взето професионален, но не съвсем. Може би не трябва да очакваме от всеки преводач да познава термините на български език в дадена област, но във времето на Уикипедия е редно да изискваме поне минимално усилие за правене на справки. Няма как университетът Джоунс (ако предпочитате: Джонс) Хопкинс да е Джон Хопкинс. Създаването на компютри изисква equipment, което на български може да е оборудване, материали и др., но не звучи добре да се превежда с „екипировка“. Може би преводачът е скиор, но това не е важно за читателя. Всеки що-годе грамотен експерт се изумява да види как частните диференциални уравнения са наречени „частични“. Има и други подобни примери. Най-нелепо е изписването на името на един от пионерите на изчислителната техника - John Mauchly. През няколко десетки страници в книгата начинът на изписване се сменя: Мочли, Маукли, Мокли. (Вярното е Мокли, което лесно можем да установим в Ютюб, например тук: https://Линкът е изтрит от администратор. Това се е случило защото преводачите са четирима и те не са си дали труд да си сверят часовниците, може би разчитайки на редактора. Бихме очаквали точно редакторът да свърши подобна работа, както и уточняването на преводите на термините на български език. Уви, претупването е било стил на редакторска работа. Точно същото можем да кажем и за коректора: книгата изобилства с неточно поставени или липсващи запетаи; на места пълният и краткият член в мъжки род са поставени съвсем наопаки. Немарлива работа. Вероятно е твърде много, да искаме от едно издателство да има научни редактори, които да не допускат подобно окепазяване на книгите. Но малко по-качествен мениджмънт в издателската работа е необходим. Резултатът, брилянтен или мърляв, остава за много години напред.

от Веселин Кънев / дата: 24 дек 2014

Книгата е написана много хубаво но лично аз бих предпочел да имаше малко повече техническа насоченост. Когато се говори за Джон фон Нойман, да беше показана и архитектурата на същия. В книгата няма почти нищо за програмните езици, такива като С и С++; за възникването на операционната система UNIX. Не се говори нищо изобщо, за суперкомпютрите и т. н. За сметка на това, надълго и широко се говори за създателя на първия блог и неговите нецензурни преживявания.