Научните трудове на Георги Герджиков са значим принос за развитието на структурния и системния подход в езикознанието както в българската, така и в световната лингвистика.
Рядко ерудиран учен с дълбока аналитична и творческа мисъл и със собствена позиция, той имаше широки филологически и философски интереси. Всяка една от работите му не само осветлява по нов начин и разрешава отделен конкретен езиковедски проблем, а е част от създадената от Георги Герджиков цялостна теория за езика.
Трудовете му в областите на морфологията на съвременния български език, историческата граматика, теорията на граматическите опозиции, типологията и философията на езика остават сред най-стойностното в българистиката и в теоретичното езикознание.