Книгата разглежда недостоверната митология около хюбристичния княз Симеон I, която е натрупана през последните два века под влияние на светския дух, и която ни пречи да видим, че върховото време на България е управлението на св. княз Борис (852 – 907) и особено 30-годишният мирен период от Покръстването (864) до Великия събор (893 – 894), когато са извършени главните богоблагословени епохални дела в българската история, духовност, книжовност и култура.