Сказание за прабългарина, който беше конник и се стремеше към непознати далечини, но не можеше да спре, та полетът му се превръщаше в негова гибел; за славянина, който беше орач и умееше да се свързва с полята и планините като с корени, та те му даваха своето спокойствие и вътрешна сила; за тракиеца, който беше мъдрец и знаеше и помнеше много, но нямаше сили да стори нищо, защото народът му гаснеше.
За трима мъже, синове на своите племена, които се бореха с времето, защото то искаше да заличи следите им, но те откриха, че земята може да даде вечност и затова я направиха своя обща родина и майка, та станаха нейни синове., а синовете на една майка са братя.
Така те сложиха началото на един народ и на една държава, които живеят до ден днешен и се наричат български.