И вложи Елохим седем духа в седемтях светила небесни, та седем ангела се родиха.
И повери на всеки ангел по един от седемте народа, да го води.
И ангелите, на които бе поверено да водят народите, се сдружиха с ангелите, що бяха пазители на тези народи, та всеки народ имаше по два ангела: един - да го води, а друг - да го пази.
Слънцето разпери крила над Масър, Месечината - над Междуречието, Вечерницата се спря над Гърция, Звездата на Посланника покри с лъчи Иудея, Звездата на Бранника - Рома, Звездата на отшелника - Бизанс.
А народите се не бяха родили още на земята, но те живееха в чертозите на Господнята Всемъдрост.
И вси народи получиха от Вечния по един звезден дух. Само над България тъмнееше мрачина - и звезден ангел не развя крила над нея.
И ронеше сълзи ангелът, що пазеше България, че всички си имаха другар, а той нямаше.
И с плач поиска от Бога звезден дух, другар да му бъде.
Та се смили над него Иехова, ала нямаше вече звезда и звезден дух.
И духна тогава Бог в простора - и осени с божествено мановение Млечния Път, та рой светли ангели се родиха там - повели Бог на Млечния път да властвува над България.
И превратна участ спря крила над българи: през изкус и със съсипни ще мине България, ала - ще изтрае.
Погасна нимбата над Масър, умряха двата народа - близнаци на междуречието, изгоря гърция, погина Иудея, разсипа се Рома: само Бизанс и България останаха.
Но този, що се вслушва в пророчески вещания, знае твърдо, че неповолни бранни дни ще разсипят Бизанс (Византия) навсегда, а България като Огнена Птица ще се възражда из собствена пепел, та до край на векове ще пребъде."
Николай Райнов, из "Книга за царете"