Имам самочувствието, че съм прочел доста книги. И ще се постарая да дам своето мнение за изданието, според моите разбирания за литература. Не знам за повечето дето са писали преди мен за "На живо от София" на Александър Шпатов, но изглежда сме чели различни книги. Не мога да кажа нещо хубаво за прочетеното. На мен лично не ми харесаха разказите, даже не бих ги нарекъл и разкази ( има някакви заченки, но не са разкази или ако са такива, са един вид развалени разкази.) Глуповати, плоски истории, без послания, захвърлени в нияото. Всъщност късият разказ, това, че го наричат къс, не означава, че е нещо, което се пише просто хей така на две на три и хоп, той е готов. Къс разказ се пише трудно, най-трудно от всички останали литературни жанрове. Необходимо е имаш талант, таланта да разпоалагаш с похвата, да владееш словото в цялата му периферия за да се осмелиш да пишеш къс разказ, за да ти се получи да развиеш случката в рамките на текста, а това в случаят не се наблюдава. Все пак, ако трябва да бъда по-снизходителен, към авторовата немощ, ще отбележа, че има някакъв зародиш в част от всичко написано, но само това не е достатъчно.
#НаживоотСофия
Автор: Александър Шпатов
| Издател | Колибри |
| Брой страници | 176 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 184 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191504169 |
| Баркод | 9786191504169 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш ( до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено когато техният автор е Александър Шпатов – едно от най-свежите имена в новата ни литература.
Усещане за град, ловка картография през нови езици и мрежи. В това ни въвличат историите на Александър Шпатов. Най-хубавите от тях като Път с жълти павета, Панелната църква, Влъхвите от Изток се возят само с ОК Супертранс и други, смесват с лекота фикция и реалност, градски легенди и репортаж, движат се край Петте кьошета, Народния, Младост 2... Градът, разбира се, е София. Такава, каквато бихме искали да я прочетем. Град с истории. И с легенда.
/ Георги Господинов /
Изключително свежа книга! С нетърпение очаквам и други заглавия от този автор :)
Много готина книга!
Така се пише - майсторски и със стил!
Шпатов знае правилата на литературната игра!
Майстор на словото, майстор на разказа, майстор в любовта!
Който не разбира от литература няма да хареса тази книга.
Тя е за специални читатели.
"постижения в бекграунд стори и фондлей литричър арт" -YES
Шпатов е от най-силната генерация български писатели
Той е с огромен талант и силна изобразително изкуство на стила и посланията
Има с какво да се похвали като постижения в бекграунд стори и фондлей литричър арт
Това го прави значима фигура в публичното литпространство и бъдеща заявка за нов Славейков Господинов или поне Дончев
Перфектна! От разказ за разказ и през Човека и за Човека!
Просто гениялна!
И пълна с хитроумности!
Книгата е много силна, доказва го злобата на завистниците!
Прочетете я преди да е свършила в книжарниците!
Напълно разбирам и подкрепям обстоятелството, че човек трябва да си се грижи за книгите. Ама не и сам да си пише коментари с хвалебствия. Много е унизително, г-н Шпатов. А иначе книжката му не се продава, като на повечето български автори. Разкази въобще не вървят, трябва да са от Марк Твен или от ОХенри. Нашата читеталска публика обича спомени или романи. Да напише роман Шпатов, тогава ще го сложим на пангара.
На представянето на книгата на Аполония отидох да видя кой е писателя, защото признавам си, не го познавах. Първо ме впечатли различната корица, после, младия човек роден и израснал в София, даже написал и книга за града. Бях доста озадачена и много любопитна. Исках да го видя. Влезнах в пълната зала и видях един много млад човек. Позитивен и красив с ведрото си и усмихнато лице. От години чакам млад човек, роден и живеещ в София да напише своите разкази, за своя град. И го доживях. Благодаря ти Александър Шпатов. Багодаря ти точно за тази книга. Хора като мен, родени и живяли целия си живот в София имат нужда точно от твоята книга.
Благодаря, браво и продължавай напред със своята креативност.
Желая ти книгите които до сега си написал да бъдат само едно хубаво начало на твоето творческо дълголетие, за да те има.
Просто супер е книгата! Историите на автора ме грабнаха и не ме оставиха за цял ден! Замислих се дали изобщо да си купувам други български книги след тази? Може ли някой да я надскочи? Не.
На мен корицата много ми харесва. Още не съм си купила книгата, но смятам да го направя. Хаесва ми идеята. Хареса ми и първият разказ вътре, който прочетох на крак в някоя книжарница.
Честито на писателя за заслужената награда за най-добър български писател в света!
Подобно призвание най-накрая ще затвори устите на завистта и злобата!
Наистина превъзходна книга!
И на панаира във Франкфурт се потвърди!
Браво на автора за големия международен успех!
Шедьовър който стърчи като Небостъргач сред морето от Графомани!
Автор който написа уникалния Календар с разкази и даде заявка за влизане с взлом в Залата на Славата на Литературата на българия!
Книга която трябва да се прочете от всеки умен човек в държавата на марионетките!
Книгата поразява с жив език и истински думи
Думи докосващи сърцата и душите
Европейската ориентация на автора също помага за успеха на изданието
Крайно време е да оценяваме авторите не само по таланта им но и по политическите им възгледи защото България е на кръстопът
Големият успех на тази книга само за няколко дни спечели читателите и накара хората да се замислят не само за София но и за цялата ни държава и съм сигурен че заради тази книга проевропейските партии получиха толкова много гласове и така че на нея дължим спасението на страната и излизането от кризата
Хубави ли са разказите? Искаше ми се да мога да го кажа. Но не са. В тях се вижда един начинаещ писател, сръчен имитатор, но плагиат, опитващ се да бъде сладкодумник, но далече от онази дълбочина и зрялост, които характеризират истинската литература. На места стилът е неиздържан, героите са неубедителни, а сюжетите са с нищо незапомнящи се. Това би било добре за безплатна брошура в метрото, но не и за такава книга с толкова силна рекламна кампания. В общи линии се опитват да ни пробутат нещо не толкова стойностно за нещо качествено, а това е оскърбително за читателите.
Да, покрай буквите няма как да не стигнем до мисли, но въпросът е- какви? Качествени, дълбоки, вълнуващи, плоски, шаблонни, прозрачни, полезни, натрапчиво елеметнарни и какви ли не...Да не забравяме, че мъдростта е едно умение- всеки ден да изхвърляме от главите си влезли/ покрай буквите/ ненужни мисли. От това, което чета, мисля, че ще се наложи да изхвърля разказите за града, който е свързан с най хубавата ми възраст, защото се получи голямо ценностно разминаване. Но това си е само мое мнение, разбира се. А тук все пак споделяме мнения, струва ми се...
Не обичам хвалбите. Но и не разбирам тази агресия, с която някои индивиди топлят душичките си. Ами не го четете, като не го харесвате. На други, например на мен, ми харесва. Не е задължително всички разкази да са шедьоври, но има някои, които са си просто добри. А има и някои, за които имам усещането, че са мои неща, но той ги е направил по-добре.
Хора, ценете буквите, покрай тях може да стигнете и до мислите.
Уникално добра книга! Прочетете я преди изборите, струва си! От това зависи съдбата на България!
Просто вълшебна!
Върна ми вярата в българската литература!
Шпатов пише като класик - страхотно и едновременно с това модерно.
Трябва да се прочете от всички софианци, гости на София и даже еднократни посетители на София, защото много неща ще намерят за себе си и красивия ни град в тази прекрасна българска книга!
Да имаш културна, цивилизована, интелектуална, европейска гражданска позиция - това е достойно за уважение в наши дни от млад човек.
Да имаш такава позиция и да си я изразил смело, дръзко и безкомпромисно в новата си книга като Шпатов - това вече е достойно за възхищение и почит в страна като нашата от млад човек!
Да си интелигентен, културен, образован и любознателен читател, необременен от мътилката на разни комунисти, атакисти,. нацисти, вмроисти, путинисти, сталинисти и други азиатски глисти - значи да посегнеш към тази книга с голямо щение и да получиш огромна наслаждение от всеки разказ в книгата на Шпатов!
Който разбира от литература, не харесва книгата.
Който не разбира от литература, я харесва.
Толкоз.
Който не разбира от литература не харесва книгата на Шпатов.
Който разбира я харесва.
Толкоз.
Дори не ми се наложи да проникна тайно в същината на "националното достойнство" на обекта Шпатов, защото коментар 14 свърши по- добра работа с изказването си, че авторът изпраскал юмрук в мутрата на България. Май за пръв път имах такава лесна мисия...
Като се изключи тъпата корица и смехотворните усилия на автора да съчини нещо интересно, на моменти има такива глупави и нелепи фрази, че много се смях. Така че си струва да се позабавлявате с бездарието на Шпатов!
Книгата на Шпатов е изключителна.
Разказите са като юмруци в озъбената мутра на съвременната посткомунистическа и разграбена от комунистите България.
Неслучайно авторът описва с най-голяма любов историческите места за Свободна България!
А за позицията му срещу Паметника на съветския поробител и путиноидите мога само да го поздравя за гражданската смелост и за националното му достойнство!
Не, Петко, не съм чувал за този паметник и много ме съмнява тази информация. Явно обаче ти не си чувал за хора като Захари Стоянов, Христо Ботев и Стефан Стамболов, които са написали черно на бяло какви са интересите на 'братска' Русия в България.
ПС. Моята лична беда е, че си хабя времето с хора като теб и не мисля да пиша повече тук.
ППС. Панславизмът, за разлика от руския империализъм, е отживелица и те съветвам да се насочиш към друго хоби.
Както виждаш, Сюлейман, и моето име в киберпространството не е на родния ми език. Този факт не ти ли говори, че просто времената са други и всички могат да живеят свободно където желаят, както и ти самият не си в Турция например. А и едва ли си ти тоя, дето ще се разпорежда кой в коя държава да живее, или кой както му скефне, да събаря исторически паметници. Затова се наричат исторически, да напомнят за историята, изгодна или неизгодна за индивиди като теб. Нали си чувал за малкото германско градче в най- западната част на страната, /Верниге Роде/, където жителите пазят паметник на Хитлер. Не защото го уважават, а защото поколенията трябва да помнят това , което е сторил на милиони. Друг е въпросът дали се харесва това или не. То е история. Но тук става дума за един славянски народ, който доживя такива като теб да го плюят, забравяйки, че е протягал десниза не един път в беда.
Но за тая беда , Сюлейман, едва ,ли ще смееш да отвориш уста, а? Още повече- пред мен...
Господин Трифонов, ако майка Ви е Русия, отидете да живеете там.
Напълно съм съгласна с писателя, адмирирам силните му граждански позиции и ще съм му фенка до гроб!
Браво, Шпатов! Толерантният европеец не руши, а съзижда, Ето на, ти ще храниш с терапевтична цел лебедите. Но е малко опасно, ако вместо Одилия угояваш Одета , не мислиш ли? И ако интуицията ти е в ред, понапъни я да ти подскаже какво би казал прадядо ти за юнашките ти изказвания?
Г-н Трифонов, прапрадядо ми е бил опълченец, дори е бил ранен на Шипка и лекуван дълго руския лазарет. Паметникът на Съветската армия е паметник на сталинската армия-окупаторка обаче и няма нищо общо с Руско-турската освободителна война. Впрочем, за него въобще не се говори в разказите. Оставихме го обаче на корицата, защото в София има и страшно много грозни и нелепи неща. Факт. Така е в момента, но ако зависеше от мен наистина бих направил едно езеро с лебеди на мястото на ПСА. Ще ходя да ги храня всеки ден, чел съм, че действа много успокояващо:)
Похвална българска книга и похвална позиция на автора, смел човек с проевропейска и продемократична ориентация! В книгата лъха на европейска хуманност и демокрация, на толерантност към различните, на уважение към цивилизационните центрове, към които трябва да се стремим - Обединена Европа! Това я прави не поредната балканска тесногръда творба, пълна с мачизъм, антигей реторика и путински шовинизъм, а високо извисен химн на цивилизования, демократичен, толерантен Европеец, който не иска в Столицата му да се издигат Паметници на дивите поробители от азиатските сибирски степи.
В книгата са изложени антибългарски и антиславянски позиции
Не може паметника на Съветската армия освободителка да е симвл на нещо грозно което трябва да се премахне! Слушах автора в интервю по Хоризонт преди малко, според него този паметник загрозявал София, правел ни зависими от Русия и трябвало да се разруши! Г-н Шпатов, ако не беше майката освободителка Русия, ти щеше ли да се родиш? Щеше да носиш фес и нямаше да пишеш на български, ето как щеше да бъде!
Шпатов, повечко чети и по-малко си хвали книжката!
корицата не ми хареса...
но книгата е добра
не е за всеки обаче, много хора казват че била скучничка но то е заради манталитета на читателя, не за прости хора
Наистина НА ЖИВО! Определено вълнуващи разкази, които разсейват сивите прашни софийски улици и ни показват София в един нов (поне за мен) облик. Една неочаквана и изненадваща столица, с отворени или незавършени финали. Уж исках да я чета по между другото, а така се концентрирах върху нея, че дори в града на тепетата ми е някак носталгично за град, в който никога не съм живяла и не съм прекарвала повече от седмица. Шпатов - разкошен си!
Браво, Александър! Отличен сборник, забавлявах се страхотно.
Неочаквано добър. 'Неочаквано', защото отдавна не се насилвам да харесам българска проза. Не чета Терзийски и Людмила Филипова, да ме извинят. Разказите тук са с неочакван финал, всъщност всеки финал е своеобразен фойерверк, и това е достатъчно, за да събудят любопитство. Но истинското достойнство на този сборник е неговата "градска" енергия и непринуденост. Неговият елегантен непукизъм. Не разбирам защо всички се опитват да отличат един или друг разказ като най-ярък. Да, 'Пътят с паветата' е страхотен, 'Панелената църква' също, но останалите не им отстъпват по хитрост на хрумката. Много ми хареса целия сборник, вкл като вътрешна логика и композиция! А момичето от София ме просълзи...... Браво!
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
