Със своите 35 книги, публикувани до 1944 г. Фани Попова-Мутафова е най-широко печатаната писателка в България преди комунистическата диктатура. Най-голяма популярност й носи четирилогията „Асеновци“, включваща книгите „Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен II“ и „Последният Асеновец (Боянският майстор)“. Хиляди българи са отгледани и възпитани в патриотизъм към историческото минало именно чрез тези нейните книги. За нея поета Кирил Христов казва: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.”

Заедно със съпруга си и малък брой видни интелектуалци, става член на основаната през 1938 година историко-научна организация „Ордата”. Дружеството имало за цел да обяснява истината за нашата древна история и произход. Заради членството си там и изявените националистически възгледи, след 9 септември 1944 г., Фани Попова-Мутафова е осъдена на 7 години затвор за „великобългарски шовинизъм” от народния съд. Книгите и влизат в списъка на така наречената „вредна“ литература, която бива иземвана от библиотеки и книжарници и забранявана за разпространение.

Въпреки всички опити на комунистическата цензура да заличат спомена за това светило в българската литература и нейното творчество, тя не остава напълно забравена и след промените от 1989 г. малко по малко нейните творби отново достигат до българския читател. Стъпка в тази посока е и издаването на настоящата книга.