В Българска народна митология се изследва системата от митологични образи и представи като неразделна част от българската народна култура, светоглед и психика. Написана е въз основа на богат изворов материал от цялата българска етническа територия. С цел да се разкрият генезисът, първичната функция и смисловото съдържание на поверията, запазени в народната памет до края на ХІХ и началото на ХХ в., се правят паралели с аналогични явления от митологиите на други народи. Типологичната близост с митологични сюжети, присъщи на различни етнокултурни общности, позволява да се разкрият някои общи закономерности в развитието на човешката култура и съзнание. От друга страна, българските митични персонажи са разгледани като резултат от еволюционен развой и трансформация, наслоения и синтез на митологични явления, характерни за етническите съставки, образували българскат анародност. Показано е, че етнически специфичното се създава в резултат от конкретните условия, при които възниква и се развива българският народ, от своеобразното преплитане на поверия и представи на траки, прабългари и славяни, от културното влияние на народи, с които българите са били в тесен контакт.