Прасков е наистина култов. Истински революционер в българската литература. Книгата му, според много мои приятели, е най-доброто и истинско нещо, случило се изобщо в нея. Взривен коктейл от отчаяние, мрачна емоционалност и перфектен стил.
| Издател | Пергамент |
| Брой страници | 72 |
| Година на издаване | 2014 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 97 грама |
| Размери | 13x22 |
| ISBN | 9789543670420 |
| Баркод | 9789543670420 |
| Категории | Разкази и новели. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
Васил Прасков е роден през 1975 г. в София. Завършил е философия в СУ "Св. Климент Охридски". Научните му изследвания са в областта на етиката на сексуалните малцинства и религията. Пише поезия, проза и кинокритика. Автор на две стихосбирки - “Малките” (1993) и “География на времето” (1996). Бил е гост-редактор във вестник "Литературен форум", както и водещ на рубриката "Идиот" в същото издание. Член на неформалния кръг "Рамбо 13".
Прасков е наистина култов. Истински революционер в българската литература. Книгата му, според много мои приятели, е най-доброто и истинско нещо, случило се изобщо в нея. Взривен коктейл от отчаяние, мрачна емоционалност и перфектен стил.
Това определено е най-скандалната книга излизала някога в България в полето на високата художествена литература. Текстове от нея, дълги години преди някое издателство да се осмели да я издаде, се разпространяваха апокрифно от читателите в Интернет, а за пръв път едноименната повест, даваща заглавие на книгата - Арест ком се появи на сръбски език в една антология на най-доброто от съвременната българска литература преди малко по-малко от десет години. Но от чисто критическа гледна точка в книгата прави най-вече впечатление стилът на автора и умението му да разказва крайно емоционално и с лекота. Да провокира читателя и да предизвиква анатемосване или емпатия. А това не е никак малко. За непредубедените хора без предразсъдъци, които наистина разбират от литература, това е може би най-доброто прозаично произведение излизало в България далеч не само през последните години. Прасков е вероятно най-добрият съвременен писател у нас и най-важното, повтарям - за тези, които разбират, това е очевиден факт, независимо от крайно скандалния му имидж. Но напълно безспорното е поне едно - той е единственият истински култов български автор.
Мислех си, че автора има талант, но съм се излъгала. Има стил, но не умее да разказва интересно, книгата е много скучна и тривиална.
След като прочетох тази книга, останах с впечатление, че авторът с произведението ми казва: "Дръж горещата чиния". Ами че той здравата се е отърсил от отговорности при писане на такива"истини".
Книгата е разтърсваща. Не се препоръчва за хора със слаби сърца.
Като анотация обикновено се пише нещо за книгата, а не за автора
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]